Silent Storms

Тишината отключва наблюдателни кули,
безмилостно скърца в заяли врати.
Като болест разяжда гласните струни
и коварен престъпник е - думи краде.
Всеки ден тишината ловя на каишка
и с нея безсрамно вървя из града.
Всеки ден под краката ми тя подвива опашка,
а синджирът печално по тротоара звъни.
Гладни, боси, нахални несретници
под върха на езика ми думите спят.
Но мълча-а избухват в тишината невидими
страшни бури, световни войни.