събота, 28 юни 2014 г.

Несбъднатост


С колко ли несбъднатости
са осеяни софийските улици?
Като затворени книги
с твърди корици.
Като разкази,които никой
не е поискал да напише.
Като безсъния,заключени
в безброй многоточия
от неизказани мисли.
Като дебели стени,
иззидани от съмнения.
Като пръсти,забравили
как да натискат клавишите.
Като необятен океан
между две реалности...

Тя може би ще се оглежда
твърде дълго в своите неволи.
Той може би ще среща
нечий призрак
зад всеки следващ ъгъл.
Те може би така и няма
да вдигнат погледи,
да се познаят.
Поредната неслучила се среща,
след която ще нагарча
от несбъднатост
и още нещо...

вторник, 17 юни 2014 г.

Морска сирена



Незаличими белези
от мене никой не носи.
Паметта за мен,дори мъглява,
никого не навестява вечер.
Навярно беше нужно
по-смело да пиша,
по-дълбоко да ранявам,
по-внезапно да си тръгвам,
да оставям след себе си само
затръшнати врати и пепел...
Не остана вече никой
мислено да чака мене.
Макар и неизказано,
макар и скришом
да бъда неговата
ярка светлина,която 
като морски фар в далечината
го вика към брега,
а после моят стих
като песен на сирена
обрича го на гибел...

Възникна грешка в тази притурка