петък, 16 май 2014 г.

26



Намерих го навремето
деветнадесетгодишен,
мълчаливо потънал
в свят,в който
рицарите пият ром
и никога не се сбогуват.
Така и няма да забравя
онази спокойна убеденост,
че ще срещне нея-
жената на живота си-
на двадесет и шест.

неделя, 4 май 2014 г.

Home sweet home



Отдавна навярно,
този град за мен не тъгува.
Непознати лица,
непознати души 
по прашните му улици  само.
По площадите -дупки,
зейнали лакомо паст.
Старинните сгради, 
засрамени,
оглеждат се в дъждовните локви
и ридаят със сълзи от мазилка
по отминалото си величие.
Прах и разруха прегръщат града.
А той страда.
А той страда!
изпод хилядите прашни обувки,
които сноват по него безспирно
и безразлично го подритват.
Обещанията изморяват.
Възникна грешка в тази притурка