сряда, 11 ноември 2015 г.

Писмо в бутилка


Кога ще забележиш, че си тръгнах ?
Поне веднъж не се ли спъна в куфара,
търпеливо лежащ от месеци на прага?
Не чу ли скърцането на вратата
да отеква в съвместното ни нищо?
Или шумът от тишината в теб
бе твърде оглушителен?
Не забеляза ли? Издрасках ти плочите.
Изкривих игличката на грамофона.
От всяка книга изтръгнах
глава номер осем
и ще трябва някак да се разберем
за попечителство над Бийтълс.
Сега изпразвам поредната бутилка,
за да пусна писмото си в нея-
думите ми да нахлуят с взлом
в самотния ти малък остров.
После с дни ще мълча на ноември,
за дето всяка година
краде по мъничко от мене.
Ще вдигна слушалката,
претърсвайки ръждивата си памет
за няколко поизбледнели цифри
от номерата на старите любови.
И ще науча, че всички са добре,
щастливо влюбени, сгодени,
имат всичко друго- не и време.

неделя, 30 август 2015 г.

Ariadne

















Rotten to the core
Perplexing, grim and sallow
this world condemns me
giving me no thread to follow.
And every night's a labyrinth,
a harbour in the darkest hours-
my inner monster dwells in it
awake and ready to devour.

неделя, 9 август 2015 г.

Бурите на тишината
















Тишината отключва наблюдателни кули,
безмилостно скърца в заяли врати.
Като болест разяжда гласните струни
и коварен престъпник е - думи краде.
Всеки ден тишината ловя на каишка
и с нея безсрамно вървя из града.
Всеки ден под краката ми тя подвива опашка,
а синджирът печално по тротоара звъни.
Гладни, боси, нахални несретници
под върха на езика ми думите спят.
Но мълча-а избухват в тишината невидими
страшни бури, световни войни.

събота, 9 май 2015 г.

The endless departure of the ships















It's almost sung, this blackbird's song,
but the occasion is demanding
to write once more before too long,
to savour every word like brandy.
My letters are what letters were
back when the heavy palms were waving.
When ships were parting with the shore,
my precious words betrayed me.
The miles are my new nemesis,
your absence is my anguish.
A ticking clock is all there is
my torment to be vanquished.

вторник, 13 януари 2015 г.

На гарата



















Океан ни дели,
телефон ни събира.
Градът твърде малък е
нас да побира.
Откраднати думи
на различни езици
безмилостно нижем
по телефонните жици.
Безразсъдно опъваме 
по китарата струни,
а раздялата кротко
лежи помежду ни...


Океан ни дели,
телефон ни събира-
всеки странник на гарата
в някого се намира.




Възникна грешка в тази притурка