Умората се спуска над този град
като закъсняло лято навъсена,
стъпва на пръсти тихичко,
по сънения булевард се носи-
направо, направо
и на първата пресечка свива в ляво,
за да се облегне на моите клепачи.
А аз лежа и слушам приспивната приказка
на този град, в който най-жестоко престъпление
е есента.
No comments:
Post a Comment