вторник, 17 юни 2014 г.

Морска сирена



Незаличими белези отляво
от мене никой не носи.
Паметта за мен,дори мъглява,
никого не навестява вечер.
Навярно беше нужно
по-смело да пиша,
по-дълбоко да ранявам,
по-внезапно да си тръгвам,
да оставям след себе си само
затръшнати врати и пепел...
Не остана вече никой
мислено да чака мене.
Макар и неизказано,
макар и скришом
да бъда неговата
ярка светлина,която 
като морски фар в далечината
го вика към брега,
а после моят стих
като песен на сирена
обрича го на гибел...

Няма коментари:

Възникна грешка в тази притурка