С колко ли несбъднатости
са осеяни софийските улици?
Като затворени книги
с твърди корици.
Като разкази,които никой
не е поискал да напише.
Като безсъния,заключени
в безброй многоточия
от неизказани мисли.
Като дебели стени,
иззидани от съмнения.
Като пръсти,забравили
как да натискат клавишите.
Като необятен океан
между две реалности...
Тя може би ще се оглежда
твърде дълго в своите неволи.
Той може би ще среща
нечий призрак
зад всеки следващ ъгъл.
Те може би така и няма
да вдигнат погледи,
да се познаят.
Поредната неслучила се среща,
след която ще нагарча
от несбъднатост
и още нещо...
