понеделник, 13 октомври 2014 г.

Пясъчен часовник

Октомври се търкаля лениво по "Графа",
  проблясва по трамвайните релси, 
  катери се пo хорските прозорци,
    хвърля снопове слънце в очите
      на намръщените минувачи и чезне
     в пъстрата суета на витрините.
     Отминава ме жълтият звън
   на трамваите, довежда и
   отвежда хора, в чийто живот
  би могъл да влезеш
 само с усмивка.
  Усмихвам се
  на тях,
  на
   продавача
    на книги,на
    класиците,които
       ме гледат,черно-бели,
      от захабените томчета,
         на дрипавите бездомници,
         които,като призраци на мъртви
          поети,бдят над кашоните с книги
          на площад "Славейков".Купувам си
         думи, извървявам пространства.
       Измисли ми роля-днес влизам в
       твоя живот,за да те напиша,а после
         ще счупя пясъчния ти часовник,защото
          нямам време да остана до края на стиха.
Възникна грешка в тази притурка