вторник, 25 октомври 2011 г.

Теория за истината


Дали съм истинска?!
За мен това е лукс.
Не се оглеждай в мен за чувства.
Да бъдеш истински
е недостатък тук.
Да носиш маска е изкуство.
Дали съм истинска?!
Уви,аз нямам право
да бъда по момичешки ранима.
Ала нали съм истинска-
пукнатините в мен издават,
че и от лед сърцата са чупливи.

сряда, 3 август 2011 г.

There's not enough time...



В едно от онези измамни безвремия тя се отпуска на предната седалка на колата и провесва ръка през отворения прозорец. Пред нея се разстила пътя, отляво - морето. До нея е той. Само той. Усилва музиката и тя преминава като вълна през нея.
There's not enough time...
I stand before you in the last dance of an old life…
Now the cool wind’s blowing and we can’t stay, but it’s alright…
When the night is gone I will still be here…

Mълчат. Думите имат способност да развалят моменти като този. А и защо са им? Те няма да я накарат да остане. А да го вземе със себе си не може. И не иска. Там я чака нещо ново или някой. Поне така й е удобно да вярва, също както на него му е удобно да забравя умишлено, че тя не е и няма да е с него. Може би са сключили нещо като негласно споразумение. Moже би така им е по-лесно. Без силни думи, без обещания, които нямаше да спазят, без драми. Драмите не са по вкуса им.
Него като че го е страх да не поиска от нея да остане. Знае, че няма право на това. Небрежно върти кормилото и си тактува с длани. Пали цигара, за да спечели време. Някаква мисъл го тревожи и тя разчита това по всяко негово движение - всяко свиване на устни, всеки поглед към нея, когато мисли, че тя не го вижда в отражението му в прозореца. Всичко това го издава. Но тя си дава вид,че не забелязва, защото не иска да чуе това, което знае, че ще чуе.

-Срещнах едно момиче.( Щом продължаваш напред, продължавам и аз. )
- Чудесно.( Няма да ти доставя удоволствието да ревнувам. )
-Мисля,че може да излезе нещо.( Какво можех да направя? )
-Супер.( Нищо. Просто карай и мълчи. )
-Прекарвам си добре с нея.(Тя е несигурна и се държи детински. Иска да прекарвам всяка свободна минута с нея. Постоянно ме разпитва за миналото ми. Пие кафето си с много захар, не носи на алкохол. Всъщност, ако не я сравнявах с теб, по всяка вероятност щях да бъда влюбен в нея. )
-Радвам се.( Каквото и да кажеш, няма да остана. )
-Остани...
Възникна грешка в тази притурка