December 3, 2014

Топология на нашите съдби

Без друго дяволски добре
умее да ни разминава София.
Един от двама ни където спре,
бележи мястото на катастрофата.

Поемаш дъх от всеки стих,
в първи ред напук възкръснал.
Ироничната ти есен подредих
във куфара-вземи си я и тръгвай! 

И нé е от значение,че същите
павета подличко ни спъват,
че жадни празнини преглъщаме,
а нощите ни в стихове потъват.

И какво? Щастливите ни улички
една до друга криволичат?
Измама е това безвремие,
в което щастията си приличат. 

1 comment:

Anonymous said...

Красиво!