Message in a bottle

Кога ще забележиш, че си тръгнах ?
Поне веднъж не се ли спъна в куфара,
търпеливо лежащ от месеци на прага?
Не чу ли скърцането на вратата
да отеква в съвместното ни нищо?
Или тишината в теб бе твърде оглушителна?
Не забеляза ли? Издрасках ти плочите.
Изкривих игличката на грамофона.
От всяка книга изтръгнах
глава номер осем
и ще трябва някак да се разберем
за попечителство над Бийтълс.
Сега изпразвам поредната бутилка,
за да пусна писмото си в нея-
думите ми да нахлуят с взлом
в самотния ти малък остров.
После с дни ще мълча на ноември,
задето всяка година
краде по мъничко от мене.
Ще вдигна слушалката,
претърсвайки ръждивата си памет
за няколко поизбледнели цифри
от номерата на старите любови.
И ще науча, че всички са добре,
щастливо влюбени, сгодени,
имат всичко друго- не и време.

Ariadne

Rotten to the core
Perplexing, grim and sallow
this world condemns me
giving me no thread to follow.
And every night's a labyrinth,
a harbour in the darkest hours-
my inner monster dwells in it
awake and ready to devour.

Silent Storms

Тишината отключва наблюдателни кули,
безмилостно скърца в заяли врати.
Като болест разяжда гласните струни
и коварен престъпник е - думи краде.
Всеки ден тишината ловя на каишка
и с нея безсрамно вървя из града.
Всеки ден под краката ми тя подвива опашка,
а синджирът печално по тротоара звъни.
Гладни, боси, нахални несретници
под върха на езика ми думите спят.
Но мълча-а избухват в тишината невидими
страшни бури, световни войни.

The endless departure of ships

It's almost sung, this blackbird's song,
but the occasion is demanding
to write once more before too long,
to savour every word like brandy.
My letters are what letters were
back when the heavy palms were waving.
When ships were parting with the shore,
my precious words betrayed me.
The miles are my new nemesis,
your absence is my anguish.
A ticking clock is all there is
my torment to be vanquished.