Message in a bottle

Кога ще забележиш, че си тръгнах ?
Поне веднъж не се ли спъна в куфара,
търпеливо лежащ от месеци на прага?
Не чу ли скърцането на вратата
да отеква в съвместното ни нищо?
Или тишината в теб бе твърде оглушителна?
Не забеляза ли? Издрасках ти плочите.
Изкривих игличката на грамофона.
От всяка книга изтръгнах
глава номер осем
и ще трябва някак да се разберем
за попечителство над Бийтълс.
Сега изпразвам поредната бутилка,
за да пусна писмото си в нея-
думите ми да нахлуят с взлом
в самотния ти малък остров.
После с дни ще мълча на ноември,
задето всяка година
краде по мъничко от мене.
Ще вдигна слушалката,
претърсвайки ръждивата си памет
за няколко поизбледнели цифри
от номерата на старите любови.
И ще науча, че всички са добре,
щастливо влюбени, сгодени,
имат всичко друго- не и време.