Indigo

Понякога сме такива деца!
Играем на криеница до тъмно -
закривам очи и броя, за да се скриеш
някъде дълбоко в многоточията си,
а после от инат забравям да те търся.
Тишината като индиго
попива цели куплети от мълчания
и прозират върху мен
всички мои печатни грешки.