Топология на нашите съдби

Без друго дяволски добре
умее да ни разминава София.
Един от двама ни където спре,
бележи мястото на катастрофата.

Поемаш дъх от всеки стих,
в първи ред напук възкръснал.
Ироничната ти есен подредих
във куфара-вземи си я и тръгвай! 

И нé е от значение,че същите
павета подличко ни спъват,
че жадни празнини преглъщаме,
а нощите ни в стихове потъват.

И какво? Щастливите ни улички
една до друга криволичат?
Измама е това безвремие,
в което щастията си приличат. 

Piano Pianissimo

Ноември е ноктюрно на Шопен
уморен, диригентът в мен
рисува с палка пианисимо
независимо,че непокорен
пианистът свири форте.
Ръцете тичат по пианото инато,
в стакато подскачат клавишите.
"Decrescendo!" Крещя му и се стряскам,
тряскам капака на пианото
и няколко обидени тона 
изпод пръстите проплакват.

Temporary Truths

"Не можеш да се намесваш в живота на хората дори с едно помахване с ръка.Понякога, без да искаш, се превръщаш в съдбата им."                            - Георги Господинов, "Кристин, която маха от влака" 

Едни и същи улици

обувките ни са протърквали,

а наште верни демони

намигали са си по светофарите.

Измамили сме случая-

разбираш ли?

Крадци на думи били сме

и нищо повече.

Замервали сме се с клишета

като водни бомби през терасата,

преджобвали сме Времето

на път за вкъщи в градския

и подарявали сме си безвремия

без те да ни принадлежат.

Такива своеволия

се наказват

сурово...

Summer in September

Умората се спуска над този град
като закъсняло лято навъсена,
стъпва на пръсти тихичко,
по сънения булевард се носи-
направо, направо
и на първата пресечка свива в ляво,
за да се облегне на моите клепачи.
А аз лежа и слушам приспивната приказка
на този град, в който най-жестоко престъпление
е есента.

Saviour

Insecure lovers make you wish you could
mend the lonely wrecks of their hearts
and sew them on their sleeves again.
To become their savior,
stand up to their demons
and all of their accusers
who rarely happen to be anyone
other than themselves.
But as you so foolishly fight on their behalf
you should know,stupid,
they tend to love their misery
and never had the intention to part with it.
I don't mend,
I don't sew,
I don't fight,
and I'd help someone
to part with noone but me.
Then again...
nobody has ever needed my help for that.

Indigo

Понякога сме такива деца!
Играем на криеница до тъмно -
закривам очи и броя, за да се скриеш
някъде дълбоко в многоточията си,
а после от инат забравям да те търся.
Тишината като индиго
попива цели куплети от мълчания
и прозират върху мен
всички мои печатни грешки.

Несбъднатост

С колко ли несбъднатости

са осеяни софийските улици?

Като затворени книги

с твърди корици.

Като разкази,които никой

не е поискал да напише.

Като безсъния,заключени

в безброй многоточия

от неизказани мисли.

Като дебели стени,

иззидани от съмнения.

Като пръсти,забравили

как да натискат клавишите.

Като необятен океан

между две реалности...

Тя може би ще се оглежда

твърде дълго в своите неволи.

Той може би ще среща

нечий призрак

зад всеки следващ ъгъл.

Те може би така и няма

да вдигнат погледи,

да се познаят.

Поредната неслучила се среща,

след която ще нагарча

от несбъднатост

и още нещо...

Siren

Незаличими белези
от мене никой не носи.
Паметта за мен,дори мъглява,
никого не навестява вечер.
Навярно беше нужно
по-смело да пиша,
по-дълбоко да ранявам,
по-внезапно да си тръгвам,
да оставям след себе си само
затръшнати врати и пепел...
Не остана вече никой
мислено да чака мене.
Макар и неизказано,
макар и скришом
да бъда неговата
ярка светлина,която
като морски фар в далечината
го вика към брега,
а после моят стих
като песен на сирена
обрича го на гибел...

26

Намерих го навремето

деветнадесетгодишен,

мълчаливо потънал

в свят,в който

рицарите пият ром

и никога не се сбогуват.

Така и няма да забравя

онази спокойна убеденост,

че ще срещне нея-

жената на живота си-

на двадесет и шест.