November 3, 2020

Perdu à jamais

Si un jour tu me retrouves, je te raconterai ma vie. 
Je te dirai tout et sans doute rien d'important. 
Et derrière tous ces mots qui envahiront l’espace entre nous 
je me cacherai dans l'espoir que tu ne t’aperçoives pas 
que je ne suis plus celle d'avant, 
que ce sourire n'est qu'une façade
pour une malheureuse rongée par ses angoisses,
parti pour être oubliée,
vécu si longtemps sur son île solitaire 
qu’au fil des années elle s'est oubliée elle-même.
Que cette rencontre est peut-être
la dernière tentative de s'en souvenir...

Alors d’un coup tu sauras
la vérité sombre et inévitable,
que le temps d’insouciance
est perdu à jamais.

November 11, 2015

Message in a bottle

Кога ще забележиш, че си тръгнах ?
Поне веднъж не се ли спъна в куфара,
търпеливо лежащ от месеци на прага?
Не чу ли скърцането на вратата
да отеква в съвместното ни нищо?
Или тишината в теб бе твърде оглушителна?
Не забеляза ли? Издрасках ти плочите.
Изкривих игличката на грамофона.
От всяка книга изтръгнах
глава номер осем
и ще трябва някак да се разберем
за попечителство над Бийтълс.
Сега изпразвам поредната бутилка,
за да пусна писмото си в нея-
думите ми да нахлуят с взлом
в самотния ти малък остров.
После с дни ще мълча на ноември,
задето всяка година
краде по мъничко от мене.
Ще вдигна слушалката,
претърсвайки ръждивата си памет
за няколко поизбледнели цифри
от номерата на старите любови.
И ще науча, че всички са добре,
щастливо влюбени, сгодени,
имат всичко друго- не и време.

August 30, 2015

Ariadne

Rotten to the core
Perplexing, grim and sallow
this world condemns me
giving me no thread to follow.
And every night's a labyrinth,
a harbour in the darkest hours-
my inner monster dwells in it
awake and ready to devour.

August 9, 2015

Silent Storms

Тишината отключва наблюдателни кули,
безмилостно скърца в заяли врати.
Като болест разяжда гласните струни
и коварен престъпник е - думи краде.
Всеки ден тишината ловя на каишка
и с нея безсрамно вървя из града.
Всеки ден под краката ми тя подвива опашка,
а синджирът печално по тротоара звъни.
Гладни, боси, нахални несретници
под върха на езика ми думите спят.
Но мълча-а избухват в тишината невидими
страшни бури, световни войни.

May 9, 2015

The endless departure of ships

It's almost sung, this blackbird's song,
but the occasion is demanding
to write once more before too long,
to savour every word like brandy.
My letters are what letters were
back when the heavy palms were waving.
When ships were parting with the shore,
my precious words betrayed me.
The miles are my new nemesis,
your absence is my anguish.
A ticking clock is all there is
my torment to be vanquished.

December 3, 2014

Топология на нашите съдби

Без друго дяволски добре
умее да ни разминава София.
Един от двама ни където спре,
бележи мястото на катастрофата.

Поемаш дъх от всеки стих,
в първи ред напук възкръснал.
Ироничната ти есен подредих
във куфара-вземи си я и тръгвай! 

И нé е от значение,че същите
павета подличко ни спъват,
че жадни празнини преглъщаме,
а нощите ни в стихове потъват.

И какво? Щастливите ни улички
една до друга криволичат?
Измама е това безвремие,
в което щастията си приличат. 

December 1, 2014

Piano Pianissimo

Ноември е ноктюрно на Шопен
уморен, диригентът в мен
рисува с палка пианисимо
независимо,че непокорен
пианистът свири форте.
Ръцете тичат по пианото инато,
в стакато подскачат клавишите.
"Decrescendo!" Крещя му и се стряскам,
тряскам капака на пианото
и няколко обидени тона 
изпод пръстите проплакват.

September 26, 2014

Temporary Truths

"Не можеш да се намесваш в живота на хората дори с едно помахване с ръка.Понякога, без да искаш, се превръщаш в съдбата им."                            - Георги Господинов, "Кристин, която маха от влака" 

Едни и същи улици
обувките ни са протърквали,
а наште верни демони
намигали са си по светофарите.
Измамили сме случая-
разбираш ли?
Крадци на думи били сме
и нищо повече.
Замервали сме се с клишета
като водни бомби през терасата,
преджобвали сме Времето
на път за вкъщи в градския
и подарявали сме си безвремия
без те да ни принадлежат.

Такива своеволия
се наказват
сурово...

September 7, 2014

Summer in September

Умората се спуска над този град
като закъсняло лято навъсена,
стъпва на пръсти тихичко,
по сънения булевард се носи-
направо, направо
и на първата пресечка свива в ляво,
за да се облегне на моите клепачи.
А аз лежа и слушам приспивната приказка
на този град, в който най-жестоко престъпление
е есента.

September 6, 2014

Saviour

Insecure lovers make you wish you could
mend the lonely wrecks of their hearts
and sew them on their sleeves again.
To become their savior,
stand up to their demons
and all of their accusers
who rarely happen to be anyone
other than themselves.
But as you so foolishly fight on their behalf
you should know,stupid,
they tend to love their misery
and never had the intention to part with it.
I don't mend,
I don't sew,
I don't fight,
and I'd help someone
to part with noone but me.
Then again...
nobody has ever needed my help for that.

July 20, 2014

Indigo

Понякога сме такива деца!
Играем на криеница до тъмно -
закривам очи и броя, за да се скриеш
някъде дълбоко в многоточията си,
а после от инат забравям да те търся.
Тишината като индиго
попива цели куплети от мълчания
и прозират върху мен
всички мои печатни грешки.

June 28, 2014

Несбъднатост

С колко ли несбъднатости
са осеяни софийските улици?
Като затворени книги
с твърди корици.
Като разкази,които никой
не е поискал да напише.
Като безсъния,заключени
в безброй многоточия
от неизказани мисли.
Като дебели стени,
иззидани от съмнения.
Като пръсти,забравили
как да натискат клавишите.
Като необятен океан
между две реалности...

Тя може би ще се оглежда
твърде дълго в своите неволи.
Той може би ще среща
нечий призрак
зад всеки следващ ъгъл.
Те може би така и няма
да вдигнат погледи,
да се познаят.
Поредната неслучила се среща,
след която ще нагарча
от несбъднатост
и още нещо...

June 17, 2014

Siren

Незаличими белези
от мене никой не носи.
Паметта за мен,дори мъглява,
никого не навестява вечер.
Навярно беше нужно
по-смело да пиша,
по-дълбоко да ранявам,
по-внезапно да си тръгвам,
да оставям след себе си само
затръшнати врати и пепел...
Не остана вече никой
мислено да чака мене.
Макар и неизказано,
макар и скришом
да бъда неговата
ярка светлина,която
като морски фар в далечината
го вика към брега,
а после моят стих
като песен на сирена
обрича го на гибел...

May 15, 2014

26

Намерих го навремето
деветнадесетгодишен,
мълчаливо потънал
в свят,в който
рицарите пият ром
и никога не се сбогуват.
Така и няма да забравя
онази спокойна убеденост,
че ще срещне нея-
жената на живота си-
на двадесет и шест.