неделя, 4 май 2014 г.

Home sweet home



Отдавна навярно,
този град за мен не тъгува.
Непознати лица,
непознати души 
по прашните му улици  само.
По площадите -дупки,
зейнали лакомо паст.
Старинните сгради, 
засрамени,
оглеждат се в дъждовните локви
и ридаят със сълзи от мазилка
по отминалото си величие.
Прах и разруха прегръщат града.
А той страда.
А той страда!
изпод хилядите прашни обувки,
които сноват по него безспирно
и безразлично го подритват.
Обещанията изморяват.

Няма коментари:

Възникна грешка в тази притурка