446 километра....И вратата се отваря,за да открие пред мен лилавата стая.Mоето непрекосновено царство. Морето срамежливо наднича през цветята от скреж ,които варненската зима е изрисувала по прозорците ми.Посреща ме едно нагарчащо „преди” ,пропито в лилавото на стените .Деветнадесет години, грижливо опаковани в кутии ми се плезят хлапашки от натъпканите прашни шкафове.Големият червен куфар лежи непобутнат посредата на малката стая и като пясъчен часовник отброява варненското ми време.Потъвам в мекото легло и ледената тишина на самотната стая ме прегръща...
2 коментара:
Вярно ли е това, което описваш във 'всичко за мен' :)?
Има малко от мен,от миналотото и от бъдещето ми :)
Публикуване на коментар