Мастилено

Мисълта ,че съм събудила думите изпод твоя химикал е капката сутрешен ентусиазъм в кафето ми.Всяка мастилена извивка от почерка ти е малък афродизиак за мен.

И искам да пиша.Да обвия цялата ни история в мастило и задъхан почерк с чаровен замах.Искам да  запечатам всички  откраднати усмивки и моряшки целувки .Всички вечери на свещи и следобедни закуски.Всички войни за завивка насън.Всички сутрини ,в които се будя,сплетена в едно с теб.

Искам да пиша всеки път,когато те гледам как спиш.Когато си запретнал ръкави и ми готвиш нещо вкусно.Когато главата ми намира своето място на гърдите ти.

Всеки радостен вик ,който изтръгнеш от мен, всеки стон искам да опиша.Всяка една от твоите красиви усмивки.Всеки един мач от нашите.Всеки един рошав кичур от косата ми,който ни гъделичка сутрин.Всеки път ,когато ти разказвам сънищата си и отключвам пред теб всичките си пъстроцветни светове.Всяко неочаквано съобщение-доказателство,че мислиш за мен.Всяка малка среща между лекции.Всяко абсурдно име,което ми измислиш.Всичкото тръпчиво нетърпение ,с което те чакам да се прибереш от работа вечер.Всички частички бъдеще,които рисуваме заедно.

И онова рафтче в гардероба ти,където стоят мои дрехи.

Онзи миг,в който  познах в треперещия ти глас първите стихове на „В черно” .И там във влака,когато думата с „о” не ме изплаши,защото някак си знаех,че съм готова да я чуя.

И моето ръждясало от неизричане „Обичам те” беше за теб...

На Р.Митев